ТВОЕТО ВРЕМЕ. ТВОЯТА ИСТОРИЯ.
Истории за слушане.
Продължи да слушаш
ПОРЕДИЦА
ТВОЯТ ЛИЧЕН РАФТ
Моята библиотека
Запазените заглавия се помнят в този браузър. Докъде си стигнал се пази и в профила ти, когато си влязъл, затова „Продължи“ работи на всяко устройство.
Тук е мястото за твоите истории.
Отвори заглавие и избери „Добави в библиотеката“.
—
Любовната история на един зает брокер
В нюйоркска брокерска кантора писма, котировки и телефонни обаждания не оставят време за нищо друго. Един аромат на люляк обаче прекъсва устрема на Харви Максуел. Разказ на О. Хенри за работата и онова, което тя може да скрие от погледа ни. Нов български превод за ONIRA; ИИ глас Мария.
Каталог
—
Няма намерени заглавия. Опитай с друга дума или изчисти филтрите.
—
—
Текстът
По обикновено безизразното лице на Пичър, доверения служител в кантората на борсовия посредник Харви Максуел, пробягна лек интерес, примесен с изненада, когато в девет и половина работодателят му влезе пъргаво, придружен от младата си стенографка. С отсечено „Добро утро, Пичър“ Максуел се стрелна към бюрото си, сякаш възнамеряваше да го прескочи, и се гмурна в огромната купчина писма и телеграми, която го очакваше там.
Младата дама работеше при Максуел от една година. Красотата ѝ нямаше нищо общо с обичайния стенографски образ. Беше се отказала от съблазнителната пищност на прическата „помпадур“. Не носеше верижки, гривни или медальони. Не изглеждаше като жена, която всеки момент ще приеме покана за обяд. Роклята ѝ беше сива и семпла, но следваше фигурата ѝ точно и благопристойно. На спретнатата ѝ черна шапка с форма на тюрбан имаше златистозелено крило от папагал ара. Тази сутрин тя сияеше тихо и свенливо. Очите ѝ блестяха замечтано, бузите ѝ бяха естествено румени като прасковен цвят, а щастливото ѝ изражение носеше отблясъка на някакъв спомен.
Все още леко заинтригуван, Пичър забеляза, че тази сутрин тя се държи различно. Вместо да влезе направо в съседната стая, където беше бюрото ѝ, се позабави в приемната, малко нерешителна. Веднъж се приближи до бюрото на Максуел достатъчно близо, за да усети той присъствието ѝ.
Машината зад това бюро вече не беше човек. Беше зает нюйоркски борсов посредник, движен от жужащи колела и развиващи се пружини.
– Е? Какво има? Нещо ли искате? – отсече Максуел. Отворените писма лежаха като преспа театрален сняг върху претрупаното му бюро. Острият му сив поглед проблесна към нея, безличен, рязък и почти нетърпелив.
– Нищо – отговори стенографката и се отдръпна с лека усмивка.
– Господин Пичър – обърна се тя към доверения служител, – господин Максуел каза ли вчера нещо за наемане на друга стенографка?
– Каза – отвърна Пичър. – Нареди ми да намеря друга. Вчера следобед се обадих в агенцията да изпратят тази сутрин няколко мостри. Вече е девет и четирийсет и пет, а още не се е появила нито една широкопола шапка, нито парченце ананасова дъвка.
– Тогава ще работя както обикновено – каза младата дама, – докато дойде някоя да заеме мястото. – И веднага отиде при бюрото си и закачи черната шапка със златистозеленото крило от ара на обичайното ѝ място.
Който не е имал щастието да наблюдава зает манхатънски брокер в разгара на работата, е ощетен в подготовката си за антрополог. Поетът възпява „часа, препълнен със славен живот“. Часът на брокера не е просто препълнен: минутите и секундите висят по всички дръжки и задръстват предната и задната площадка.
А този ден беше натоварен ден за Харви Максуел. Борсовият телеграф започна на тласъци да изплюва криволичещи ленти с котировки, телефонът на бюрото получи хроничен пристъп на звънене. Мъже заприиждаха в кантората и го викаха през преградата: весело, рязко, злобно, възбудено. Разсилни тичаха навътре и навън със съобщения и телеграми. Служителите сновяха като моряци в буря. Дори лицето на Пичър се отпусна в нещо, наподобяващо оживление.
На борсата се вихреха урагани, свлачища, снежни бури, ледници и вулкани, а тези природни бедствия се възпроизвеждаха в умален вид из брокерските кантори. Максуел отбута стола си до стената и вършеше работата си като балетист на палци. С тренираната ловкост на арлекин подскачаше от борсовия телеграф до телефона, от бюрото до вратата.
Насред това нарастващо, съдбоносно напрежение брокерът внезапно забеляза високо навит златист бретон под поклащащ се балдахин от кадифе и щраусови пера, жакет от имитация на тюленова кожа и наниз мъниста, едри като орехи, който стигаше почти до пода и завършваше със сребърно сърце. Към тези принадлежности имаше и една самоуверена млада дама, а Пичър беше там, за да я разтълкува.
– Дамата е от агенцията за стенографки. Идва за мястото – каза Пичър.
Максуел се обърна наполовина с ръце, пълни с книжа и борсови ленти.
– Какво място? – попита той намръщено.
– За стенографка – каза Пичър. – Вчера ми наредихте да им се обадя и тази сутрин да изпратят някоя.
– Губите си ума, Пичър – каза Максуел. – Защо ми е да ви давам такива нареждания? През цялата година, откакто е тук, госпожица Лесли се справя безупречно. Мястото е нейно, докато пожелае да го запази. Нямаме свободна длъжност, госпожо. Отменете поръчката в агенцията, Пичър, и не ми водете повече такива.
Сребърното сърце напусна кантората. Докато се оттегляше възмутено, то се люлееше и по собствена воля се блъскаше в мебелите. Пичър намери миг да отбележи пред счетоводителя, че „старецът“ с всеки божи ден става все по-разсеян и забравя все повече.
Работата ставаше все по-бясна, темпото все по-шеметно. На борсата смазваха цените на половин дузина видове акции, в които клиентите на Максуел бяха вложили значителни средства. Поръчките за покупка и продажба прелитаха бързи като лястовици. Част от собствените му вложения бяха застрашени и човекът работеше като прецизна, мощна машина, включена на най-висока скорост: напрегната докрай, безпогрешна, без миг колебание. Точната дума, решение и действие идваха винаги навреме, с точността на часовников механизъм. Акции и облигации, заеми и ипотеки, гаранционни вноски и ценни книжа: това беше светът на финансите и в него нямаше място нито за човешкия свят, нито за света на природата.
Към часа за обяд врявата за малко поутихна.
Максуел стоеше до бюрото с шепи, пълни с телеграми и бележки, с писалка зад дясното ухо и разчорлени кичури над челото. Прозорецът му беше отворен, защото любимата домакинка Пролет беше пуснала малко топлина през пробуждащите се отоплителни клапи на земята.
През прозореца се промъкна един заблуден, може би изгубен аромат: нежният, сладък аромат на люляк. За миг той прикова брокера на място. Защото този аромат принадлежеше на госпожица Лесли. Беше неин, единствено неин.
Ароматът я извика пред него жива, почти осезаема. Светът на финансите внезапно се смали до точица. А тя беше в съседната стая, на двайсет крачки.
– Ей богу, ще го направя сега! – полугласно каза Максуел. – Сега ще я попитам. Чудя се защо не го направих отдавна.
Той се втурна в съседния кабинет с бързината на спекулант, който покрива къси позиции. Връхлетя право към бюрото на стенографката.
Тя вдигна очи към него с усмивка. Лека руменина плъзна по бузата ѝ, погледът ѝ беше добър и открит. Максуел се облегна с лакът на бюрото ѝ. Още стискаше с две ръце пърхащите книжа, а писалката си стоеше зад ухото му.
– Госпожице Лесли – започна той припряно, – имам само една свободна минута. Искам да ви кажа нещо през тази минута. Ще станете ли моя жена? Нямах време да ви ухажвам по обичайния начин, но наистина ви обичам. Моля, отговорете бързо: онези там пребиват от бой „Юниън Пасифик“.
– О, какво говорите? – възкликна младата дама. Стана и го погледна с широко отворени очи.
– Не разбирате ли? – нетърпеливо каза Максуел. – Искам да се омъжите за мен. Обичам ви, госпожице Лесли. Исках да ви го кажа и откраднах една минута, докато работата малко се поуспокои. Сега ме търсят по телефона. Кажете им да почакат минута, Пичър! Нали ще се съгласите, госпожице Лесли?
Стенографката се държеше много странно. Отначало сякаш онемя от удивление. После от изумените ѝ очи потекоха сълзи. А след това тя се усмихна слънчево през тях и нежно обви с ръка врата на брокера.
– Сега разбирам – каза тя тихо. – Пустата ти работа за малко е изтласкала всичко друго от главата ти. Отначало се уплаших. Не помниш ли, Харви? Оженихме се вчера вечерта в осем в Малката църква зад ъгъла.